Автор: ПРО ПЛАНТС ЕООДРододендронът е най-големия род на семейство Пиренови (Ericacea). До скоро рододендроните рядко се виждаха в нашите градини, но напоследък все повече магазини и градински центрове предлагат тези растения. Ето и някои любопитни факти за любителите на красивите растения: Рододендрон или Азалия? Разпознати са осем подрода в род Rhododendron, но има четири основни такива (Luteyn 1980 г.): 1. Рододендрони на подрод Hymenanthes са вечнозелени и са с големи нелюспести листа. Тук спадат около 225 вида (Чембърлейн 1982 г.); Видовете и хибридите от подродове 1. и 2. са тези, които градинарите наричат с името „рододендрони”, а тези от подрод 3. и 4.- „азалии”.2. Рододендрони на подрод Rhododendron имат по-малки листа, люспести, обикновено са вечнозелени, но една много малка част са полувечнозелени. Тук спадат около 400 вида; 3. Подрод Pentanthera – листопадни азалии; 4. Подвид Tsutsusi - вечнозелени азалии. ![]() Рододендроните са храсти или малки дръвчета. На височина различните видове достигат от 10-150 см, до 3-4 метра, а един от видовете – Rhododendron giganteum достига до 30 метра височина. Почти всичи са вечнозелени. Разпространение На кратко – рододендрони се срещат в умерените пояси на Северното полукълбо и само като изключение в малки ареали от Южното полукълбо. Естествените местообитания на рододендроните са най-вече в Югоизточна Азия - Хималаите , части от Непал, Бутан, Североизточна Индия, Североизточна Бирма, Тибет, Западен и Северозападен Сечуан, Корея, Япония и Тайван, Кавказ и умерените зони на Северна Америка. Повечето видове се срещат в северното полукълбо, въпреки, че има макар и малко , които се срещат и в Нова Гвинея и Северна Австралия. В България също има един естествено разпространен вид и това е Rhododendron ponticum – Странджанска зеленика. Може да се види в Природен парк Странджа и е една от атракциите там, особено по време на цъфтеж. Не е изненадващо , че Рододендроните са сред най-обичаните и използвани в градинарството по света, заради атрактивните си цветове, но и заради вечнозелените листа. Това за съжаление не важи за България! Много българи познават понятието „Рододендрон” само от снимки в Интернет или от романтичните филми с големи красиви имения и градини. А рододендроните могат да бъдат част и от нашите градини! Попитайте в познатия Ви градински център за Рододендрони! Точно сега тези растения разцъфват и са много атрактивни! В Западна Европа и САЩ има изградени страхотни цели градини- изложби с рододендрони. Изумяваща е феерията от розови, виолетови и червени цветове, сякаш кацнали като облачета върху тъмнозелената листна маса! Има и такива видове, които са с пъстри листа.Засаждане и грижи Както и другите растения от семейство пиренови, рододендроните предпочитат кисели почви с рН около 4,5-5,5. Рододендроните имат влакнести корени, предпочитат добре дренирани почви с високо съдържание на органичен материал. Ако почвите са варовити, листата на растението пожълтяват. При засаждане можете да добавите подходящ кисел торф (предлага се в градинските центрове). Когато избирате място на рододендрона в своята градина имайте предвид, че той изискава полусянка, за да се чувства добре. След прецъфтяване, внимателно с показалец и палец отстранете цветовете от растението.Редовно подхранвайте с тор – в градинските центрове, агроаптеките и дори в хипермаркетоте можете да намерите подходящ тор за рододендрони. Рододендроните не са „трудни за гледане”, просто трябва да „улучите” подходящото за тях място в своята градина и те ще ви се „отплатят” с разкошен цъфтеж! Източник: www.proplants.bg видяна: 5552
|
Живея в къща в Ловеч и имам два рододендрона в градината си - единият отпреди 5, а другия от 4 години. Когато ги засаждах изкопах по-големички дупки и добавих кисел торф, който ми препоръчаха от същото място където си купих растенията. До ден днешен се чувстват добре, цъфтят всяка пролет, растат си, макар и бавно.
Всеки май месец като цъфнат и събирам погледите на комшиите.
Обаче си мисля, че трябва да попаднете и на качествени растения.
За Ренета - Рододендроните се садят на есен или през пролетта - както повечето растения.
Тези растения обичат влагата, но не трябва и прекалено да се поливат, за да не гъбясат. След вкореняване задължително трябва да се торят със специализиран ( за такива растения тор) през пролетта (март, април) и евентуално преди зимата. Издържат на студ, но клонките им са крехки и лесно се чупят от снега (хубаво е вие да ги изтръсквате след всеки снеговалеж).
За размера, който достигат има информация на картончето, което обикновенно съпровожда растението (тези растения са внос най-често от Германия, Холандия, Белгия и др.). Тази информация ще ви помогне да подберете подходящо место във вашата градина. Най-добре е растението да е огрято от слънцето при изгрева му сутрин и след 1-2часа да е на сянка. Не се развиват добре, ако са само на слънце, а и при цъфтеж, цветовете бързо овяхват.