ГРАДИНСКИ ЧАЙ

Salvia officinalis L.
Ботаническа характеристика
Градинският чай е многогодишен вечнозелен полухраст от сем. устоцветни. Растението е етеричномаслено, медоносно и противоерозионно. Неговата родина е Южна Европа и Средна Азия. Култивира се най-вече в Югославия, Албания, Турция, където се събира и от естествените му местонаходища като диворастящо. Успешно се култивира и в Турция, Гърция, Испания и САЩ.
Кореновата му система е силно развита и влакнеста. Стъблата достигат височина до 80 см, в основата са дървенисти, а към върха тревисти, разклоненията, които са много, също са тревисти и силно окосмени.

Листата са с размери 4,5х2,5 см, покрити от двете страни с власинки. През зимата не опадат. Цветовете са едри, виолетови, събрани в съцветия. Растението цъфти от юни до септември.

Използване
Всички надземни органи съдържат етерично масло, но най-много листата - до 2,5%.

Време и начин на бране
Беритбата се извършва през юни чрез ожънване на надземната част по време на бутонизация с косачка или сърп или чрез ръчно обиране на листата. Втората реколта се прибира през септември. От втората година храстите ежегодно се подмладяват чрез подрязване до нивото на почвата, като това се извършва от 10 февруари до 10 март. През първата година листата се берат еднократно през септември, а през следващите години 2-3 пъти на вегетационен период, тогава, когато листата достигнат дължина 8 см.

Сушене и рандеман
Набраните листа се разстилат на тънък пласт и се сушат в проветриви помещения или под навеси. Рандеманът е 4,4:1.

Отглеждане
Съществуват много видове и сортове градински чай, но само някои от тях са комерсиални.

Далматинската салвия от вида Salvia officinalis се приема за стандартния тип салвия, която служи за сравнение между останалите сортове, благодарение най-вече на финия и характерен аромат, който притежава. Този сорт салвия е селекционирана и се отглежда най-много по Далматинското крайбрежие на Югославия.

Най-големите производители на градински чай са страните от бивша Югославия и Албания. Големи количества се произвеждат в Гърция и Испания, но в тези страни основно се отглеждат Salvia fruticosa и Salvia lavandulifolia.

Градинският чай е сухоустойчива и некапризна култура и не понася преовлажняване. Не е взискателен към почвата, рН-6,0. Успешно се развива на сухи, пропускливи глинесто-песъчливи почви. На едно място се отглежда повече от 10 години. Поради това се препоръчва преди засаждането на разсада почвата добре да се очисти от многогодишните плевели.

Почвата, където ще се отглежда градинският чай, се оре на дълбочина 25-27 см чрез подмятане на стърнищата, като едновременно с дълбоката оран в почвата се внасят 2-4 тона/дка отлежал оборски тор, 30-40 кг/дка суперфосфат, 15-20 кг/дка амониева селитра и 10-15 кг/дка калиева сол.

Салвията се размножава чрез директна сеитба на семената в почвата през ноември или февруари-март, като за целта са необходими 800 грама семена за един декар, които се заравят на дълбочина 1,5-3 см или чрез предварително подготвен или закупен разсад. Разсадът се засажда от края на март до края на април на 60-70 см между редовете и 40 см между растенията. В един декар влизат 3550 растения при разстояние 70х40 см. Младите насаждения се окопават четири пъти през вегетацията, а през първата година и се наторяват с 8 кг амониева селитра на декар, 10-15 кг/дка суперфосфат, а по време на последното окопаване – с дървесна пепел по 50 кг/дка.

През есента се извършва една по-дълбока обработка и растенията се загърлят.

През първата година растенията се развиват бавно, ето защо се препоръчва поливане в края на юни.

През пролетта на втората година растенията се подмладяват чрез изрязване на надземните части на височина 8-10 см от почвата.

Поливането през втората и следващите години следва строго да се диференцира:
• май-юни 20-25% от нужната влажност (първо поливане);
• юли-август 35-45% (второ поливане);
След прибирането на първата реколта, следва насажденията незабавно да се подхранят с азотен тор и поливане. Препоръчва се поливане чрез дъждуване.

Прибиране и реколта
Градинският чай се прибира два-три пъти - през юни и септември по време на бутонизацията. Не се препоръчва късната есенна коситба, тъй като съществува риск растението да загине. При липсата на зелена маса, растенията стават неустойчиви на заболявания. Ако се налага късна есенна коситба, препоръчваме част от зелената маса да се остави на клонките на растението.

За листа градинския чай през първата година се прибира само веднъж, а през следващите – 2-3 пъти. Прибирането на листата започва през цъфтежа и продължава до края на октомври. През първите беритби се прибират само долните листа, а през последната- всичките, с най-горните връхчета. Висококачествената суха дрога от салвия трябва да има максимален брой млади листенца със сребрист цвят, а по-големите долни листа да са с тъмнозелен цвят. Листата от градински чай се сушат и в сушилня, но на температура под 50 градуса С. Според международния стандарт, салвията се окачествява според съдържанието на етерично масло в сухата дрога, а именно: в стръкове – 0,5% масло (5 мг масло /кг сухи стръкове), стрити листа от салвия – 0,3% (3 мг/кг сухи стрити листа).

Максималните добиви са 2500 кг свежа маса от един декар или 580 кг суха дрога във вид на шмулен лист. През първата година добивите са по-ниски.

Прибраните листа се сушат на сянка или в сушилня и се балират или опаковат в кашони.

Като маслодайно растение, салвията е известна от древността. Съществуват над 500 вида салвия, но най-ценните като етеричномаслена култура са трите вида: Salvia officinalis, Salvia sclarea и Salvia lavandulifolia, т.к. тези три вида имат най-високо съдържание на ароматни вещества и това ги прави най-изгодни от икономическа гледна точка.

За извличане на етерично масло растенията се жънат до мястото на облистяването и се преработват в свежо състояние. Най-висок процент етерично масло се съдълржа във фаза непосредствено след прецъфтяването или при узряването на семената.

Етеричното масло от салвия се получава чрез водна дестилация от суха дрога. Добивът на масло е в рамките на 1,2-2,5% в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда.

В маслото от салвия се съдържат туйон (салвиол) – до 50%, камфор, линалоол, ценол и др.

Маслото има жълтеникав или зелено-жълтеникав цвят и характерният за салвията силен аромат.

Етеричното масло от салвия (градински чай) има изключително широко използване: добавя се като есенция във висококачествени вермути и абсент, чудесно се комбинира с масла от лавандин, розмарин, цитруси и др., като придава свеж аромат на одеколони, афтършейви, парфюми и тоалетни води.

Световното производство на етерично масло от градински чай е в рамките на 40 тона годишно, разпределени както следва: в страните на бивша Югославия – 15 тона, Албания – 25 тона, Испания – 5 тона.

Основните фази на градинския чай са следните: бутонизация – 23 май; цъфтеж – 3 юни; прецъфтяване – 16 юни; узряване на семената – 22 юли- 6 септември.

Салвията е отличен медонос. Добивът на мед от един декара насаждения със салвия е 28 кгилограма.

Източник: www.bulherbs.com

Сподели: